Никой не се и съмнява, че образът на студената бира е по-често срещан в мъжкото съзнание от този на сексапилна блондинка. Интересното е, че в същност бирата е най-старото алкохолно питие, употребявано от човека. Египтяните и жителите на Месопотамия са първите хора, за които е доказано, че са произвеждали бира. Най-ранните доказателства датират още през 7-то хилядолетие преди новата ера. Бирата е наистина антична и едва ли се замисляте какви трансформации е преживяло това питие до наши дни. След Месопотамия и Египет бирата е поела своя път към Европа, където е била произвеждана главно в домашни условия и манастири. Чак след първата индустриална революция се появяват големите пивоварни, а изобретяването на термометъра и спиртомера позволило целият процес да се контролира по-прецизно.
Като цяло бирата много прилича на уискито, с едната разлика, че водното съдържание е много по-голямо, не отлежава в бъчви и се прави с хмел. Всичко започва естествено от малца (покълнала зърнена култура), направен от ръж, ечемик или пшеница. Малцът се суши в огромни пещи като при този процес се образуват някои много важни ензими като алфа и бета амилаза. Цветът и вкусът на бирата зависят най-вече от това колко време е сушен малцът. Все пак трябва да отбележим, че малцът се употребява главно в Европа, а в Северна Америка се използва царевица или ориз. Независимо дали е от малц или царевица, суровината се вари заедно с хмела 2 часа на 50 градуса, за да се отдели малтозата и да започне процесът на ферментация. След това се прибавя и бирената мая и всичко отива в големите медни казани, където се вари бирата. След дългия процес бирата минава и през няколко филтрации в зависимост от вида бира и се бутилира в бутилки или кегове. В света има хиляди марки бира, като това е бизнес, който донася приходи от 295 милиарда долара годишно, което прави невероятните 133 милиарда литра.
Според закваската и начина на ферментация основните видове са два. Първият се получава чрез закваска, която ферментира в горните нива на съда, при висока температура и за кратък срок до 8 дни, а вторият се приготвя от мая, която ферментира на дъното при ниска температура, което е по-продължителен процес.
Ale (Ейл)
Това е бира с наситен аромат и цвят, и плътен вкус. Получава се чрез ферментация при висока температура. Тя е по-слабо газирана и трябва да се сервира умерено студена. Нейни разновидности са pale ale, която е с по-голямо съдържание на хмел и mild, слаба бира, която съдържа малко хмел. Друга разновидност е bitter, която е по-горчива и доста силна като алкохолно съдържание. Много популярна в британските пъбове.
Lager (Лагер)
Наименованието идва от немската дума lagern (складирам), което напомня за необходимостта от съхранение на студено на този вид бира. Бавната и продължителна ферментация прави вкуса по-мек, но колкото по-дълго ферментира бирата, толкова по-силна е тя. Тя е силно газирана, като алкохолно съдържание е по-слаба от ale и трябва да се сервира силно изстудена.
Dark (Тъмна)
Бирата придобива по-тъмен цвят, когато ечемикът е топлинно обработен по-дълго време. Това създава по-богат, наситен вкус, който идва от аромата на печените зърнени култури.
Fruit (Плодова)
Плодовият привкус може да бъде добавен по време на първоначалната ферментация или след това. Класическата плодова бира е с аромат на горски плодове, но в различните съвременни варианти може да има различен плодов аромат.
Porter (Портер)
Много горчива, много тъмна, тази бира е създадена във Великобритания за работещите тежък физически труд, хамалите, откъдето идва нейното име.
Pilsner (Пилзнер)
Това е оригиналната светла бира, създадена в Чехословакия. Тя е по-слабо алкохолна, има златист отенък и трябва да се консумира много добре изстудена. Pilsner е в основата на много видове американска бира.
Stout (Стаут)
Много тъмна и тежка, често съдържа карамелизирана захар. Стаут е създадена от Гинес като вариант на традиционния портер и под това име е най-известна в света. Гинес се сервира при 5 градуса.
Wheat beer (Пшенична)
Това е оригинална немска бира, в която се използват пшеничен малц и ечемик. Тази бира е била много популярна преди сухия режим и днес преживява своето възраждане в САЩ. Американската пшеничена бира се различава от своя германски “предшественик”, който е доста по-пикантен на вкус.
След като ви запознахме с видовете бира, ако сте истински бирен маниак, трябва да посетите и Октоберфеста в Мюнхен. Той е най-големият фестивал на бирата в света. Всяка година на фестивала се събират около 6 000 000 души, изпиват над 5 000 000 л бира и изяждат стотици хиляди порции наденички. Наслаждавайте се на бирата, колкото искате. Не тя, а наденичките причиняват биреното шкембе. Даже е доказано, че консумацията на бира може да намали теглото и има благоприятен ефект над организма. Но все пак бъдете умерени, защото освен високо съдържание на вода, има и алкохол.
Като цяло бирата много прилича на уискито, с едната разлика, че водното съдържание е много по-голямо, не отлежава в бъчви и се прави с хмел. Всичко започва естествено от малца (покълнала зърнена култура), направен от ръж, ечемик или пшеница. Малцът се суши в огромни пещи като при този процес се образуват някои много важни ензими като алфа и бета амилаза. Цветът и вкусът на бирата зависят най-вече от това колко време е сушен малцът. Все пак трябва да отбележим, че малцът се употребява главно в Европа, а в Северна Америка се използва царевица или ориз. Независимо дали е от малц или царевица, суровината се вари заедно с хмела 2 часа на 50 градуса, за да се отдели малтозата и да започне процесът на ферментация. След това се прибавя и бирената мая и всичко отива в големите медни казани, където се вари бирата. След дългия процес бирата минава и през няколко филтрации в зависимост от вида бира и се бутилира в бутилки или кегове. В света има хиляди марки бира, като това е бизнес, който донася приходи от 295 милиарда долара годишно, което прави невероятните 133 милиарда литра.
Според закваската и начина на ферментация основните видове са два. Първият се получава чрез закваска, която ферментира в горните нива на съда, при висока температура и за кратък срок до 8 дни, а вторият се приготвя от мая, която ферментира на дъното при ниска температура, което е по-продължителен процес.
Ale (Ейл)
Това е бира с наситен аромат и цвят, и плътен вкус. Получава се чрез ферментация при висока температура. Тя е по-слабо газирана и трябва да се сервира умерено студена. Нейни разновидности са pale ale, която е с по-голямо съдържание на хмел и mild, слаба бира, която съдържа малко хмел. Друга разновидност е bitter, която е по-горчива и доста силна като алкохолно съдържание. Много популярна в британските пъбове.
Lager (Лагер)
Наименованието идва от немската дума lagern (складирам), което напомня за необходимостта от съхранение на студено на този вид бира. Бавната и продължителна ферментация прави вкуса по-мек, но колкото по-дълго ферментира бирата, толкова по-силна е тя. Тя е силно газирана, като алкохолно съдържание е по-слаба от ale и трябва да се сервира силно изстудена.
Dark (Тъмна)
Бирата придобива по-тъмен цвят, когато ечемикът е топлинно обработен по-дълго време. Това създава по-богат, наситен вкус, който идва от аромата на печените зърнени култури.
Fruit (Плодова)
Плодовият привкус може да бъде добавен по време на първоначалната ферментация или след това. Класическата плодова бира е с аромат на горски плодове, но в различните съвременни варианти може да има различен плодов аромат.
Porter (Портер)
Много горчива, много тъмна, тази бира е създадена във Великобритания за работещите тежък физически труд, хамалите, откъдето идва нейното име.
Pilsner (Пилзнер)
Това е оригиналната светла бира, създадена в Чехословакия. Тя е по-слабо алкохолна, има златист отенък и трябва да се консумира много добре изстудена. Pilsner е в основата на много видове американска бира.
Stout (Стаут)
Много тъмна и тежка, често съдържа карамелизирана захар. Стаут е създадена от Гинес като вариант на традиционния портер и под това име е най-известна в света. Гинес се сервира при 5 градуса.
Wheat beer (Пшенична)
Това е оригинална немска бира, в която се използват пшеничен малц и ечемик. Тази бира е била много популярна преди сухия режим и днес преживява своето възраждане в САЩ. Американската пшеничена бира се различава от своя германски “предшественик”, който е доста по-пикантен на вкус.
След като ви запознахме с видовете бира, ако сте истински бирен маниак, трябва да посетите и Октоберфеста в Мюнхен. Той е най-големият фестивал на бирата в света. Всяка година на фестивала се събират около 6 000 000 души, изпиват над 5 000 000 л бира и изяждат стотици хиляди порции наденички. Наслаждавайте се на бирата, колкото искате. Не тя, а наденичките причиняват биреното шкембе. Даже е доказано, че консумацията на бира може да намали теглото и има благоприятен ефект над организма. Но все пак бъдете умерени, защото освен високо съдържание на вода, има и алкохол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар