Гледам онзи ден по Ринг ТВ едно кокоше дупе се мъчи да снесе мисъл. За да бъде по-приемлива просташката му визия, си сложило и силикон. В устата. Кудкудяка (гордо и арогантно), че и самият Бербатов бил пъхал разни работи там. От което следвало, че "журналистчетата" са много тъпи, за да я наричат "мръсница". А бедният Бербатов си мълчи по въпроса, като лондонски партизанин на разпит. Пред "Сън". И пред "Нощен труд" също.
За сметка на това, подобието на жена, което изглежда така, сякаш изкарва прехраната си на моста (без значение Лъвов или Дунав) отвори такава уста, че две седмици нищо не можа да я затвори. Дори и въпросите към нея в ефир (дали в суматохата се е поглеждала в огледалото или знае ли самият Бербатов, че две години са имали любовна, сърдечна и сексуална връзка) не можаха да изкарат на преден план някакво раздвижване на мозъчни клетки.
Напротив – силиконовият отвор, наподобяващ уста на надуваема кукла, се разтваряше застрашително в опит да погълне всичко наоколо, включително и нечие съмнение, че Бербатов може и да се е прежалил веднъж – дваж.
Всеки има право на грешки. Дори и пазещият като нещо свято и неприкосновено своя личен живот блян на девойките Бербатов. Изборът си е негов, правото на мълчание – също.
Друг е въпросът, че футболните звезди имат общочовешкия навик да залитат към разни пилони. Около които обикновено се усукват разни play-гърли със съмнителен морал. Които пък мечтаят за мъничко любов. Истинска. Не срещу заплащане. И когато не я получат, тръгват да я търсят по белия свят. Или по-точно, по жълтия. Той пък услужливо предлага страниците си.
Ако покрай наглата си демонстрация на пълната си умствена и нравствена недостатъчност изкарат и някой лев – още по-добре. Ако ли не – стига им и всеобщото презрение. Или поне заслужената завист на онези, които са повярвали, че когато мъжката слава, пари и красота се срещнат с женската тъпота, се ражда любов.
За сметка на това, подобието на жена, което изглежда така, сякаш изкарва прехраната си на моста (без значение Лъвов или Дунав) отвори такава уста, че две седмици нищо не можа да я затвори. Дори и въпросите към нея в ефир (дали в суматохата се е поглеждала в огледалото или знае ли самият Бербатов, че две години са имали любовна, сърдечна и сексуална връзка) не можаха да изкарат на преден план някакво раздвижване на мозъчни клетки.
Напротив – силиконовият отвор, наподобяващ уста на надуваема кукла, се разтваряше застрашително в опит да погълне всичко наоколо, включително и нечие съмнение, че Бербатов може и да се е прежалил веднъж – дваж.
Всеки има право на грешки. Дори и пазещият като нещо свято и неприкосновено своя личен живот блян на девойките Бербатов. Изборът си е негов, правото на мълчание – също.
Друг е въпросът, че футболните звезди имат общочовешкия навик да залитат към разни пилони. Около които обикновено се усукват разни play-гърли със съмнителен морал. Които пък мечтаят за мъничко любов. Истинска. Не срещу заплащане. И когато не я получат, тръгват да я търсят по белия свят. Или по-точно, по жълтия. Той пък услужливо предлага страниците си.
Ако покрай наглата си демонстрация на пълната си умствена и нравствена недостатъчност изкарат и някой лев – още по-добре. Ако ли не – стига им и всеобщото презрение. Или поне заслужената завист на онези, които са повярвали, че когато мъжката слава, пари и красота се срещнат с женската тъпота, се ражда любов.
КРУМ САВОВ
sport1
sport1
Няма коментари:
Публикуване на коментар