Какъв да стана? Юрист, финансист, компютърен гений, дипломат или пък мениджър в лъскав курорт? С този въпрос си блъскат главата повечето български тийнейджъри на прага на кандидатстудентската кампания. Право, информационни технологии, публична администрация, туризъм и финанси - така изглежда тазгодишният Топ 5 на най-желаните специалности в университета. В класацията на най-атрактивните дисциплини намират място и международните отношения, журналистиката, редките филологии и политологията.
Престиж и много пари - с това най-желаните специалности привличат българските абитуриенти. Тийнейджърите на прага на университета вече сънуват космически заплати от по 5 бона на месец. Факт, че доста компютърни спецове, финансисти и адвокати в България работят за толкова. Истината обаче е, че тапията за престижна специалност не гарантира безоблачно бъдеще. И младежите робуват на доста митове при избора.
Реалността на родния пазар на труда сочи, че младите юристи и икономисти стартират кариерата си със заплати под хилядарка, предупреждават HR-те. Компютърните спецове пък прохождат в бранша срещу 1000-1500 лв. месечно. Завършилите туризъм трупат опит и за заплати от по 600 лв. Най-голяма обаче е мистерията защо младите българи се избиват да учат публична администрация. За никого не е тайна, че държавната работа не е добре платена. "Напоследък работата в администрацията много се рекламира", обяснява Светлозар Петров, шеф на "Джобтайгър". В министерства и общини бързо се трупат стаж и разнородни умения. "Пък и много българи робуват на старата мъдрост, че по-хубаво от държавната работа няма", обяснява Петров.
Най-големият проблем е, че абитуриентите подреждат специалностите в университета, без да хвърлят поглед върху пазара на труда, недоволни са HR-ите. Кандидат-филолозите например се избиват да учат скандинавистика, японистика или арабистика. С екзотичните специалности наистина можеш да се реализираш като преводач или в най-добрия случай - като дипломат. Истината обаче е, че днес ще ти плащат много повече, ако знаеш френски вместо шведски, издава шефът на "Джобтайгър".
За да не стават жертва на митове и родителски амбиции при избора на професия, младежите могат да се доверят на кариерни консултанти. От догодина такива ще има във всяко училище.
Престиж и много пари - с това най-желаните специалности привличат българските абитуриенти. Тийнейджърите на прага на университета вече сънуват космически заплати от по 5 бона на месец. Факт, че доста компютърни спецове, финансисти и адвокати в България работят за толкова. Истината обаче е, че тапията за престижна специалност не гарантира безоблачно бъдеще. И младежите робуват на доста митове при избора.
Реалността на родния пазар на труда сочи, че младите юристи и икономисти стартират кариерата си със заплати под хилядарка, предупреждават HR-те. Компютърните спецове пък прохождат в бранша срещу 1000-1500 лв. месечно. Завършилите туризъм трупат опит и за заплати от по 600 лв. Най-голяма обаче е мистерията защо младите българи се избиват да учат публична администрация. За никого не е тайна, че държавната работа не е добре платена. "Напоследък работата в администрацията много се рекламира", обяснява Светлозар Петров, шеф на "Джобтайгър". В министерства и общини бързо се трупат стаж и разнородни умения. "Пък и много българи робуват на старата мъдрост, че по-хубаво от държавната работа няма", обяснява Петров.
Най-големият проблем е, че абитуриентите подреждат специалностите в университета, без да хвърлят поглед върху пазара на труда, недоволни са HR-ите. Кандидат-филолозите например се избиват да учат скандинавистика, японистика или арабистика. С екзотичните специалности наистина можеш да се реализираш като преводач или в най-добрия случай - като дипломат. Истината обаче е, че днес ще ти плащат много повече, ако знаеш френски вместо шведски, издава шефът на "Джобтайгър".
За да не стават жертва на митове и родителски амбиции при избора на професия, младежите могат да се доверят на кариерни консултанти. От догодина такива ще има във всяко училище.
Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар